Ивайло Йорданов е роден и израснал във Враца. Завършва СУ „Васил Кънчов“ във Враца в паралелка със засилено изучаване на предприемачество и бизнес. Висшето си образование продължава в Нов български университет със специалност „Връзки с обществеността“. Развива своята кариера в международни компании, преди да реши да се върне в родния си град.
Днес той управлява успешен собствен бизнес в сферата на дигиталните технологии със своята агенция EVOL.BG. Съосновател и маркетинг директор на Фондация “Отвори Враца”. Лектор по дигитален маркетинг в образователни програми и конференции.
Как един млад човек решава да се завърне в родния си град и да стартира бизнес именно в Северозапада?
За мен нямаше значение от къде ще развивам бизнеса си, защото в дигиталния маркетинг можеш да работиш от всяка точка на света с добър интернет. При стартирането на бизнес е важно да се устроиш в комфортна зона и в същото време да ти се налага често да излизаш от тази зона на комфорт. С връщането ми във Враца се получи точно този баланс, който е едновременно движеща сила и пристан на спокойствие.
Каква е ролята на дигитализацията в развитието на общините и общинските структури?
Иска ми се да кажа, че е все по-голяма. За съжаление все още не се обръща внимание на дигиталните активи в по-малките общини и не се наблюдава желание за интегриране на новите технологии, с които дейността на общинските структури да е по-близо до хората. Виждат се опити нещата да се подобрят, но се работи на парче, главно защото липсват експерти, които да изградят цялостна дългосрочна визия и да следят за прилагането й. Както се променят министерствата спрямо цели и програма, така трябва да се адаптират и длъжности и назначения в общините. В момента, ако до вчера си преинсталирал компютрите в общините, утре може да ти възложат да поддръжаш сайт или да направиш такъв, което не е едно и също.
Имат ли място дигиталните хъбове в регионите и смятате ли,че те могат да са двигател на икономически растеж и в по-малките общини на България?
IT и дигиталният сектор се развиват добре в цял свят. Тогава се питам, защо не използваме тази инерция и за развитие на регионите? Заплатите за опитни специалисти са добри, почти независими бизнеси от местна икономика, защото услугата може да се продава скъпо в цял свят, дори от офиса в Мездра, Враца, Видин или… където и да е. Никога не е имало политики, насочени в такъв тип подкрепа за стартиращи предприятия в ИТ сектора. Но пък сме виждали стотици милиони подкрепа за някои други, добре субсидирани сектори, които наемат на временна заетост и на минимална заплата..
Бърз пример, дайте 100,000 лв. субсидия на една регионална ИТ фирма и тя за годината ще успее да създаде поне 5 нови работни места с поне 2,000 лв. заплата на човек. Тези 5 нови човека могат да работят по минимум 10 проекта месечно (всеки по 2) и да генерират над 150,000 лв. оборот в същата тази година с тези 100,000лв. субсидия. От тях ще влязат до 25,000 ДДС, 10% данък печалба и близо 50,000лв. в здравни, пенсионни и данъчни плащания на служители и работодател.
Какъв друг бизнес в Северозапада има този потенциал със 100,000лв. субсидия? Добре е да се замислим от 2007-ма година до днес – колко милиарда субсидии се раздадоха в най-субсидирания за България сектор и какъв щеше да е резултатът, ако всъщност беше също толкова подпомогнат ИТ сектора, който е най-развиващият се в света за последните 15 години? За мен целта на субсидията не е да спасява от фалит, а да развива икономиката и регионите.
Смятате ли, че изкуственият интелект ще променни коренно света на рекламата и дигиталния маркетинг като цяло?
Това, което виждаме в момента, определено вече е донесло промяна. Използваме изкуствения интелект ежедневно за автоматизиране на процеси в нашата работа. AI усъвършенства сегментирането на аудиторията, като вече осезаемо се наблюдава подобрено таргетиране при рекламите.
Последно в една конференция с колегите споделихме точно това – как благодарение на изкуствения интелект сме успели да пренапишем по определени критерии над 1000 описания на целеви страници за 24 часа, а преди това един човек успяваше да премине през едва 5-6 страници на ден. Истински пример за оптимизиране на време и ресурси.
Какви са позитивите на това да работиш в една по-малка общност?
Всяка малка общност се познава с друга малка общност и всъщност, съвместната работа в такава среда има огромна перспектива. Ние никога не сме се рекламирали, но клиентите ни винаги са ни намирали от техните малки общности. От България чак до САЩ.
Какви са Вашите съвети към стартиращите предприемачи, които избират да създадат бизнес извън столицата?
Зависи от бизнеса. Не всеки бизнес може да съществува и расте извън големия град. За тези, които смятат, че е подходящо – плюсовете са по-ниски разходи за бизнеса, повече гъвкавост и най-вече възможност да дадат своята уникална стойност – за бизнеса, за мястото, за хората, с които ще работят. Така ще бъдат оценени много по-бързо, отколкото в столицата.