Доц. д-р Георги Тосков е преподавател в Университета по Хранителни Технологии – Пловдив. Неговата основна област на експертиза е стратегическото управление и Lean производственият процес. Доц. Тосков притежава предишен опит в B2B продажбите и маркетинга на индустриални продукти. В момента е ангажиран с няколко европейски проекта за подпомагане на висшите учебни заведения – с цел те да станат водещи двигатели на иновации и да създават предприемаческа култура.
Kак един млад човек, който гради бизнес кариера в столицата, решава да се върне обратно в родния град и да се развива в академичния сектор?
Решението не беше никак трудно. В миналото никога не съм бил фен на столицата, въпреки че в последно време започвам да виждам все повече позитивни нейните характеристики, и особено одушевени такива.
В България частният сектор може да ти даде много възможности и практически знания, но в даден момент нервите и еднообразието могат да надделеят, което ме подтикна да сменя амплоато.
Реално никога не съм правил планове да започна кариера в академичния сектор, тъй като, признавам си честно, като дете не бях много ученолюбив. Реших да се захвана с докторантура по настояване на баща ми, който през последните 7 години от своята кариера беше преподавател в „Тракийския университет“ в Стара Загора и винаги казваше, че това е бил най-удовлетворяващият му работен период.
Първоначално бях доста скептичен относно идеята да се захвана с академичния сектор, но след успешната защита на дисертацията си през 2014 година получих покана да започна да преподавам в Университета по хранителни технологии – Пловдив. Първия курс, който разработих, беше „Икономика“, насочена към студентите бакалаври от Технически факултет, които имат една-единствена подобна дисциплина за всичките си 4 години обучение.
Както тогава, така и до днес, имам пълната свобода да организирам занятията по своя лична преценка, да наблегна на това, което аз смятам, че е ценно и да водя часовете си както намеря за добре. Почувствах се доста свободен, а и колегите студенти много бързо се разчупиха и откликнаха на моя начин на преподаване.
Хареса ми много и най-важното е, че и до ден днешен се чувствам изключително удовлетворен от работата си с млади хора – колкото и да е сбъркана системата, има едни макар и малък брой хора, за които си заслужава да се бориш и да ги мотивираш да останат тук в България и да допринесат за развитието на нашата икономика.
Каква е ролята на иновациите и ИКТ в образованието? Помагат ли те да привличате повече млади хора да изучават специалности, свързани с хранително-вкусовата промишленост?
Иновациите имат ключова роля в развитието на всеки сектор, като академичният не трябва да изостава в тази посока. Консервативният модел на управление на образованието в България прави малко по-трудно интегрирането на нови подходи, което в никакъв случай не означава, че не трябва да се правят още по-настоятелни опити в тази посока. От голяма важност е да си партнираме с различни заинтересовани страни, както от бизнеса, така и от други изследователски организации, чрез които да внедряваме иновационни практики и дисциплини в обучението на студентите.
Проблемите във висшето образование по отношение на иновационния ни потенциал всъщност са доста сериозни и рефлектират пряко върху мотивацията на нашите студенти. В последните няколко години държавата започна да води целенасочена политика за повишаването на качеството на средно образование, което доведе до ръст на работните заплати на учителите в гимназиалното обучение и съответно привличането на по-качествен човешки ресурс, както и обновяването на инфраструктурата в училищата, което със сигурност има цялостен благоприятен ефект. От друга страна висшето образование е оставено на заден план и липсата на технологично обновяване неминуемо влияе върху мотивацията на новоприетите студенти, които съвсем логично очакват от избрания от тях университет надграждане във всяко отношение. Това допринася за изтичането на мозъци към други държави на наши ценни студенти.
В работата си като преподавател в УХТ Вие самият интегрирате редица иновации и работите по иновативни образователни проекти съвместно с Вашите колеги. Какъв обаче е пътят за мотивация на младите по отношение на академично и кариерно развитие? Какви тенденции наблюдавате Вие?
Ние в Университета по хранителни технологии – Пловдив винаги сме се опитвали да предоставим едно практически ориентирано образование на всички наши студенти. За нас е важно не само да минем през теоретичните обосновки на обучението, а и да можем да приложим всичко на практика – от производството на краен продукт до организацията на различни видове мероприятия. Това, което ние интегрираме в образованието е именно подходът „учене чрез преживяване“. Опитваме се да предоставим един нов начин на обучение, в което студентите заемат активна роля. Даваме им възможност да организират събития, да търсят финансиране, да се опитват пряко да комуникират с различни заинтересовани страни, да изготвят бюджети и въобще да се опитват да решават бизнес казуси, които ще им бъдат задавани в бъдеще от техните работодатели.
В момента сме в процес на структуриране на отдел за технологичен трансфер и академично предприемачество, чиято основна цел е да представи различни видове решения за бизнеса. Другата функция на този отдел е да насърчава предприемаческия дух сред студентите и да увеличава възможностите за обучение чрез преживяване. Желаем да създадем място, което ще помогне на нашите студенти да развият свои собствени идеи и да ги споделят. Нашата цел е да създадем устойчив модел, в който startup компании ще използват знанието и ресурсите на УХТ. Засилването на ученето чрез преживяване сред студентите ще повиши тяхната подготовка и ще ги направи конкурентноспособни на пазара на труда.
Има ли място бизнес мисленето в Академията?
Не само, че бизнес мисленето има място в Академията, а то трябва да бъде широко застъпено. Нашите студенти трябва да бъдат насърчавани да мислят като предприемачи. За да може българската икономика да се развива, са ни необходими повече собствени компании, които да достигнат до международните пазари и да носят добавена стойност за България.
Университетите трябва да започната да мислят как да правят пари не само от държавната субсидия и таксите на своите студенти, а да разширят портфолиото си от услуги и продукти. Академичната общност, която обучава висшите кадри на нашата индустрия, трябва да служи за пример за това как да направиш успешен бизнес модел, който да е не само устойчив, но преди всичко – печеливш.
Много от песимистите в сектора ще кажат, че за това са нужни законодателни промени, че има регулации, които не ни позволяват такава свобода, обаче за мен това са просто оправдания. Винаги можеш да намериш начин да реализираш нещо с правилния подход и мотивация.
Каква е ролята на лидерството и менторството в академичната среда?
Аз възприемам функцията на академичния преподавател като такава на ментор. Винаги казвам на моите студенти, че те всички са пълнолетни и едно от най-важните качества за успешния човек е да знае как да приоритизира. Те сами трябва да преценят кои знания и компетенции са ключови за тях, трябва да изградят своята стратегия и да направят план да я следват. Всеки един от курсовете и дисциплини, през които ще минат, трябва по някакъв начин да рефлектира положително и да ги приближи към крайната им цел. Истинският лидер не трябва да повтаря, че той е лидерът и в него са и хляба и ножа, той е човекът който помага, който обучава чрез своите действия и помага за личностното развитие на студентите.