Само допреди няколко години изкуственият интелект в адвокатската професия изглеждаше по-скоро като любопитен експеримент – инструмент, който може да обобщи документ или да даде първоначален вариант на текст. Днес технологията вече атакува един от най-ценните ресурси в правния бизнес – времето.
Проучвания, които традиционно отнемат часове, а понякога и дни, вече могат да бъдат извършени за минути. В България адвокатска кантора използва AI при подготовката на около 1600 документа месечно, като според доставчика на технологията това спестява между 60% и 70% от времето за тази работа.
На този фон идва и една показателна сделка за развитието на legal-tech пазара в Европа. Италианската компания Lexroom придобива 100% от българската правно-информационна платформа „Правен Интелект“.
Сделката е повече от поредното придобиване на технологичен стартъп. Тя показва и спецификата на специализирания изкуствен интелект – глобалните езикови модели могат да бъдат сходни, но правото остава дълбоко локална материя, зависима от конкретното законодателство, съдебна практика, институции и начина, по който работят местните юристи.
С придобиването България се превръща в първия пазар в Централна и Източна Европа за Lexroom. Компанията вече има планове за следващата експанзия – още в началото на 2027 г. са предвидени Гърция и Полша.
Само година след създаването си „Правен Интелект“ сменя собствеността
„Правен Интелект“ е създадена в София през 2025 г. от адвокат Сиянна Лилова, Рангел Милушев и Кристиян Цанов.
За малко повече от година платформата успява да привлече над 19 хил. регистрирани потребители, повече от 900 клиенти и около 1500 активни потребители седмично.
Компанията не разкрива приходите си към момента на сделката, но по думите на Сиянна Лилова бизнесът вече е бил на печалба.
„Компанията ни беше на печалба с 4 човека екип“, коментира тя пред Economic.bg.
Продажбата на толкова ранен етап логично поставя въпроса защо основателите не са избрали традиционния за технологичния сектор път – привличане на външно финансиране и самостоятелно разрастване в региона.
Отговорът според Лилова е свързан най-вече със скоростта на развитие.
„Решихме да направим продажбата, защото смятаме, че ще бъде огромен ускорител за нас. За няколко месеца от екип с 4 човека ставаме част от компания с над 250 души. Това ще ни позволи да изградим по-добър продукт с още по-високо ниво на сигурност и да излезем на нови пазари много по-бързо, отколкото бихме сами“, посочва тя.
Стойността на сделката не е обявена. Известно е обаче, че плащането е структурирано чрез комбинация от кеш, акции в Lexroom и earn-out – допълнително възнаграждение, обвързано с постигането на определени цели за растеж в Централна и Източна Европа.
Основателката Сиянна Лилова също остава в компанията, като поема ръководството на Lexroom за региона на Централна и Източна Европа.
Близо 1,2 млн. правни документа са част от продукта
За разлика от много други технологични продукти, при legal AI не е достатъчно просто да се преведе интерфейсът, за да бъде една платформа пренесена на нов пазар.
Именно тук се намира и голяма част от стойността на „Правен Интелект“.
Правният асистент на платформата работи с близо 1,2 млн. документа от 18 официални български и европейски източника. В базата попадат законодателство, съдебна практика, право на Европейския съюз, решения и указания на институции и регулатори.
Информацията се актуализира ежедневно, а системата посочва конкретните източници, на които се основават отговорите ѝ.
Това е знание, което трудно може да бъде заменено само с достъп до голям езиков модел.
„Правен Интелект“ има задълбочено разбиране както на българското право, така и на реалните работни процеси на адвокатските кантори и правните екипи в страната“, казва Лилова.
По думите ѝ за около година компанията е успяла да изгради разпознаваемост и клиентска база, в която вече присъстват и големи български адвокатски кантори.
Именно това е една от големите промени на пазара на специализиран AI. Самият езиков модел постепенно престава да бъде достатъчно конкурентно предимство. Все по-голяма стойност имат данните, тяхната структура и способността на системата да разбира конкретния професионален процес.
Lexroom залага на агресивна европейска експанзия
Италианската Lexroom е основана през 2023 г. и развива платформа, която обединява проучването, анализа и създаването на правни документи.
Компанията изгражда услугата си върху над 13 млн. правни източника и по собствените ѝ данни вече има повече от 20 хил. клиенти.
През лятото Lexroom е преминала границата от 20 млн. евро годишни повтарящи се приходи. Само през май компанията е привлякла 50 млн. долара в Series B рунд – осем месеца след предходно финансиране от 19 млн. долара. Така общият размер на привлечения капитал надхвърля 73 млн. долара.
Част от този ресурс вече се използва за придобивания. Освен „Правен Интелект“, Lexroom е придобила и френската Query Juriste, като едновременно с това разширява присъствието си в Германия и Испания.
Българските адвокати вече използват AI в ежедневната си работа
Придобиването на „Правен Интелект“ идва в момент, когато изкуственият интелект постепенно се превръща от експеримент в реален работен инструмент за българските юристи.
Според Сиянна Лилова използването му не е ограничено до големите адвокатски дружества. Платформата се използва от големи кантори, банки и общини, но също и от малки правни екипи и самостоятелни адвокати.
Най-честото приложение остава правното проучване – търсене на релевантна съдебна практика и информация, подкрепена с конкретни правни източници.
Увеличава се и употребата на AI при работа с документи – от анализ и адаптиране на договори до подготовка и преглед на искови молби и жалби.
Обратната връзка от потребителите показва, че отделни адвокати спестяват между 4–5 часа и 2–3 работни дни седмично само при правни проучвания. Разбира се, ефектът зависи от характера и обема на конкретната работа.
Посоката обаче е очевидна – технологията започва да намалява не непременно цената на дадена услуга, а количеството човешко време, необходимо за нейното извършване.
Ще остане ли платеният час основният модел?
Точно тук AI поставя един от най-сериозните въпроси пред адвокатския бизнес.
Ако проучване, което преди е изисквало няколко часа работа, вече може да бъде извършено за минути, докога клиентите ще приемат да плащат основно за времето, което юристът е вложил?
Очакването на Сиянна Лилова е това постепенно да доведе до по-широко използване на фиксирани цени, абонаментни услуги и модели, при които клиентът плаща за резултата, а не за броя отчетени часове.
„Голяма част от рутинните и времеемки задачи постепенно ще се автоматизират, което ще освободи адвокатите да се концентрират върху дейностите с най-висока добавена стойност: стратегия, сложни казуси, отношения с клиентите и бизнес развитие“, посочва тя.
Засега няма ясни индикации, че автоматизацията вече е довела до значително поевтиняване на правните услуги – нито в България, нито на международните пазари. По-вероятният непосредствен ефект е друг: един и същ брой специалисти да могат да поемат значително по-голям обем работа.
Това може да промени и самото начало на юридическата кариера.
Задачи, които традиционно се възлагат на стажанти и младши адвокати – търсене в правни бази данни, работа с шаблони и първоначален преглед на големи масиви от информация – са сред дейностите, които най-лесно могат да бъдат автоматизирани.
„Вече няма да се очаква стажантите да се ровят в правни бази данни и да попълват шаблони на ръка, а да се включват активно в подпомагането на съществената правна работа“, казва Лилова.
Това обаче не означава, че AI ще замени адвокатите.
Технологията вече е много добра при намиране и обобщаване на информация, обработка на големи обеми данни, преглед на документи и адаптиране на текстове. Именно там тя може сериозно да ускори работата на юриста.
При сложни казуси, критично мислене и изграждане на правна стратегия обаче човешката преценка продължава да бъде водеща.
Именно затова следващият етап от развитието на legal AI вероятно няма да бъде битка между адвоката и машината, а промяна в начина, по който двамата работят заедно.
Снимка: Правен интелект