Петър Ванев е роден през 1981 г. в гр. Русе. Средното си образование е завършил в Английската езикова гимназия „Гео Милев“ – гр. Русе, а висше образование завършва в Академията на МВР – гр. София. Магистър по “Регионална и национална сигурност “ от Национален Военен Университет “Васил Левски” и магистър по “Организация и управление на корпоративната сигурност” от Военна академия “Г.С.Раковски”
Професионалната му кариера започва в сектор „Криминална полиция“ в столичното Пето РУ, след което преминава през сектор „Престъпления свързани с МПС“ в СДВР, а от 2008 година започва работа в сектор ПКП в Областната дирекция на МВР в гр. Русе, който оглавява от юни 2019 г.
Ванев е преминал през редица международни курсове и специализации. В Европол в областта на: кражби и трафик на МПС; противодействие на футболното хулиганство; експлоатация на Шенгенската информационна система. Завършил е обучение и е преминал стаж в Национално училище за офицери от полицията в Кан – Еклюз, Франция. Член е на Мрежата за противодействие на радикализацията /RAN/ към Европейската комисия. Вземал е участие в редица международни и национални форуми, свързани с теми за сигурността в Интернет и детската престъпност.
Преминал е курс “Лидерство и предприемачество” в колежа „Бабсън“ в гр.Бостън, САЩ.
Награждаван е многократно за постигнати високи резултати в служебната си дейност, включително и колективна награда „Полицай на годината – 2007“, като служител в СДВР.
Как един млад човек, който развива професионалния си път успешно в столицата, решава да се върне на родното си място?
На първо място причината е лична – раждането на първото дете, чието желано пълноценно отглеждане бе трудно постижимо с двама родители, работещи в полицията.
На второ място е желанието работата, която върша, да има по-голямо въздействие върху обществото и в града, където съм израснал и да е по-осезаем добрият резултат, което е трудно постижимо в изключително натоварения голям град.
Да помагаш на хора, които дори и бегло познаваш, да виждаш в близост как действията ти рефлектират положително върху тях, дава много по-силен стимул да се развиваш и да работиш ефективно. По-малките общности дават много силен тласък за развитие в подобни професии именно заради по-силното въздействие.
В тази връзка, как мотивирате младите си колеги да изберат да останат и да градят кариера в по-малък град?
Част от тях виждат именно посочените от мен предимства. Преломният момент е когато се касае за децата им – в по-малките градове е предизвикателство добрата и стимулираща развитието на децата среда, поради липсата на достатъчно добри учители или занимания. Но това се подобрява с всеки изминал ден. Въпреки това продължавам да опитвам, като ги насърчавам да спазват основните принципи за един полицай – да е честен, да е справедлив и етичен в работата си. По този начин те постепенно виждат и усещат уважението на хората и всъщност най-добрият стимул за тях е самата им работа. Всеки един човек иска да получи признание и оценка за това, което прави, а в малкия град това е много по-възможно да се случи.
В момента сте началник на РУ-Две могили. Какви са най-големите предизвикателства по отношение опазване на реда в по-малките населени места?
Мога да отлича две основни предизвикателства пред дейността ни: самотноживущите хора, които са с висок виктимологичен статус – тоест по-висока е вероятността да станат потърпевши на престъпление. Дали ще бъде телефонна измама, кражба, измама под предлог ремонт например. Второто са произшествията при управление на МПС – след употреба на алкохол или наркотици, както и катастрофите. Тук е много важно да посоча, че ефектът от превантивната дейност на полицията е от изключително значение. Постоянното присъствие на полицейския инспектор и контактът му с хората позволява да се познава актуалната обстановка и те да бъдат предупреждавани за какво да внимават, за да не са потърпевши от престъпление. Показването на постоянство в превенцията е безценна инвестиция в сигурността и обществения ред, особено в по-малките населени места. Стараем се да прилагаме стратегията на адаптивност към криминогенни райони, такива, които са по-уязвими в даден момент следствие на външни фактори и да насочваме повече служители там в даден момент. Това позволява адекватно покритие на по-големи райони и различни населени места.
А пътният травматизъм е проблем с чисто народопсихологични корени и е наложително да сме упорити, за да се редуцират жертвите на пътя.
От друга страна е правилно да бъде посочено, че в по-малките населени места обстоятелството, че повечето хора се познават, играе възпираща роля при извършването на престъпления.
Каква е връзката между предприемачеството и полицейската професия? Може ли един полицай да бъде предприемчив?
Ще си позволя първо да посоча същността на предприемачеството, така, както аз я разбрах при обучението си в Колежа Бабсън в Бостън. Предприемачеството не е процес на печелене на пари, а процес на търсене на по-ефективни средства, тяхното имплементиране в дейността за постигане на по-високи цели.
Погледното през тази призма, поради огромната динамика и множеството екзогенни фактори, работата в полицията е идеално приложно поле за прилагане на предприемачески подход за един мениджър. Един от най-важните аспекти при предприемачеството – планирането и прилагането на стратегии, зависи от метриките или измерими показатели на успех. В ежедневната работа на полицая се акумулират множество данни, което от своя страна прави оценката на ефекта от промени лесно проследим и съответно – дава възможност за гъвкавост и промени. Ролята на полицията е широкоспектърна и съчетано с огромната отговорност пред обществото, това дава силен стимул за иновативност и непрекъснато подобрение.
Много се говори за ролята на лидера в бизнеса. Какво обаче е значението на лидерството в полицейската професия?
Актуалността на темата за лидерството не е от днес или вчера. Историята познава множество успешни мениджъри или ръководители във всяка сфера, но с развитието на учението за повишаване на ефективността на процеса на ръководене на екипи, се задълбочи интересът към онзи особен вид ръководители, които наричаме лидери.
Докато мениджърът е ангажиран основно с организационни задачи за самите процеси, лидерът се занимава с планирането на ефективни стратегии, формиране на визия, увличане на хората в този процес, стимулиране развитието на умения и личностни качества. А в сферата на сигурността – било то в държавния сектор ( полиция, армия ) или частния ( корпоративната сигурност ), където ежедневната дейност е подложена на многократно по-интензивен риск и често физически заплахи, наличието на водещ ръководен служител, който да внася стабилност, увереност и да носи отговорност за често много трудните решения, е жизнено необходимо. Без да подценявам която и да е друга професия, не е случайно, че когато се говори за силен, смел и активен ръководител, той се оприличава с думата “генерал”. Сигурността в своята същност е на второ място по важност в пирамидата на Маслоу, което ясно показва колко важна е за цялостното функциониране на едно общество, респективно големи или малки населени места.