Средната брутна заплата в България през юни 2026 г. е 1421 евро, но зад тази цифра стоят различни местни икономики. В София средното възнаграждение през юни е 1915 евро, а Благоевградска област е единствената под прага от 1000 евро, със 996 евро. Това е разлика от почти два пъти в една държава, с една валута и един пазар на труда.
Най-интересното в новите данни е посоката на движение. Заплатите между регионите се сближават, а икономиката и населението им се разминават все повече. За хората, които развиват регионите, това е основният извод.
Икономиката: концентрация, която е по-силна от заплатите
Регионалните сметки на НСИ за 2024 г. показват, че Югозападният район има най-голям дял, 50,7%, от БВП на страната, а Северозападният е с най-нисък, 6,5%. БВП на човек в София (столица) е 35 412 евро при 16 265 евро средно за страната. Това е 2,2 пъти повече от средното. В столицата живеят 20,3% от населението. Като приложим това към съотношението, по наши изчисления около 44% от българската икономика се формира в град, който има една пета от жителите. Два района, Югозападният и Южният централен, дават заедно 67,15 млрд. евро от общо 104,77 млрд. евро БВП, тоест около 64%.
Европейската картина е още по-ясна. По данни на Евростат за 2024 г. Северозападният район е на 41,7% от средния БВП на човек за ЕС по покупателна способност, а Северният централен на 43,3%. И двата са сред най-нископоставените региони в целия Съюз. Столицата надхвърля средното за ЕС с 43%, а в области като Сливен, Хасково, Монтана и Силистра показателят е под една трета от него.
Заплатите догонват ръста на икономиката
Тук картината е по-обнадеждаваща. От юни 2019 г. средните възнаграждения в страната са се увеличили повече от два пъти. Във Видин ръстът е 2,43 пъти, а в София 2,16 пъти. Минималната заплата е нараснала 2,17 пъти, от 286 на 620 евро. По наша груба оценка разликата между София и Видин се е стеснила от около 2,15 пъти през 2019 г. на около 1,9 пъти днес.
Има и структурна промяна. През второто тримесечие на 2026 г. заплатите в частния сектор растат с 11,5% на годишна база, а в обществения с 4,8%. Заплатите в регионите вече се движат повече от пазара, отколкото от бюджета.
Географията на заплатите обаче е до голяма степен географията на отраслите. В ИТ сектора средното възнаграждение през юни е 3117 евро, а в хотелиерството и ресторантьорството 896 евро. Област с много туризъм и селско стопанство има ниска средна заплата дори при пълна заетост. Именно летният сезон, с влизането на нископлатени работници в тези сектори, обяснява защо Благоевград падна под 1000 евро през юни, макар през април и май да е над този праг. Затова числото за един месец трябва да се чете внимателно.
Кои са „котвите“ на регионите
Високите заплати извън столицата често идват от един-два големи работодателя. След София най-високи са Софийска област (1343 евро), Варна (1336), Враца (1312) и Стара Загора (1207). Във Враца показателят традиционно е висок заради АЕЦ „Козлодуй“, а Стара Загора е друг енергиен център.
Същата зависимост вероятно стои и зад резките колебания в растежа. През 2024 г. реалният БВП на Южен централен район расте с 11,6%, най-много в целия ЕС, а Северен централен с 8,4%. Югозападният расте с 5,1%, Североизточният с 4,2%, Северозападният намалява с 2%, а Югоизточният с 12,7%, при национален растеж от 3,4%. Разлика от над 24 пункта между два района на една и съща държава едва ли идва от промяна в цялата икономика на региона. По-вероятно е причината да е в няколко големи производители. Тук трябва да сме предпазливи, защото липсва разбивка на реалния растеж на ниво области, така че причините остават предположение. Изводът за регионалните лидери е, че икономика с една котва расте бързо, но е и много уязвима.
Демографията е най-тихият проблем
Най-сериозното разминаване не е в парите, а в хората. Във Видин живеят 69 465 души, а 31,6% от тях са на 65 или повече години. Само в София този дял е 19,2%. Естественият прираст във Видин е минус 17,9‰, най-лошият в страната.
Дългият период показва мащаба на промяната. Между 2010 и 2025 г. Видин губи 34,4% от населението си. Смолян, Монтана, Габрово, Добрич и Кюстендил губят между 27% и 28%. От всички 28 области единствено София (столица) расте, с 3,5%. Има и обратни примери. Най-силен положителен механичен прираст, тоест приток на хора от други места, имат Кърджали, Бургас и Варна. Значи регионите могат да привличат население, но не всички го правят.
Тук пазарът на труда стига до предела си. В края на юни 2026 г. наетите са 2,37 млн., с 16,7 хил. по-малко от година по-рано. Най-голямо е намалението в преработващата промишленост, с 19,4 хил. Част от бързия ръст на заплатите в по-слабите области вероятно е отговор на свиващото се предлагане на труд, а не признак на нарастваща производителност. Това е хипотеза, но данните са в нейна полза.
2027: картата се пренарежда
Статистическата рамка също се променя. От 2027 г. София-град се обособява като самостоятелна единица със собствен режим на финансиране, като „развит регион“. Законопроектът намалява районите за планиране от шест на четири. Мотивът е правилата на Евростат за население между 800 хил. и 3 млн. души, под което вече са Северозападният район (720 172 души) и Северният централен (764 897). Досега Перник и Кюстендил са в един район със София-град. Това означава, че от 2027 г. столицата вече няма да завишава средните показатели на съседите си. Периодът на европейско финансиране 2028–2034 г. ще се планира върху по-точна карта.
Какво означава това за регионалните лидери
- Котвите трябва да имат наследници. Регионите с един голям работодател трябва да инвестират във втори и трети стълб. Данните за 2024 г. показват колко силно се движи икономиката, когато няколко предприятия са водещи.
- Заплатата не е стратегия. Тя се настига по-лесно от производителността. Устойчиво е само догонване, което върви заедно с по-висока добавена стойност.
- Дефицитът е на хора. Заплатите растат най-бързо там, където населението намалява най-бързо. Образование, здравеопазване и жилища за млади семейства вече са част от икономическата политика.
- Новата статистика е шанс. След отделянето на София регионите ще могат да представят собствените си показатели без изкривяването от столицата. Това важи за инвестиционните им аргументи и за проектите им към 2028 г.