Държавните предприятия от българската военна промишленост са изправени пред нови предизвикателства, показват финансовите им отчети за първата половина на 2026 г. Както ВМЗ-Сопот, така и НИТИ-Казанлък отчитат значителен спад на приходите спрямо същия период на миналата година.
Данните са публикувани на сайта на Агенцията за публичните предприятия и контрол и очертават няколко тревожни тенденции – намаляване на поръчките, затруднения при реализацията на готовата продукция и административни проблеми, които допълнително натоварват предприятията.
Печалбата на ВМЗ се свива почти четири пъти
Най-голямото държавно предприятие във военната промишленост – ВМЗ-Сопот, отчита печалба от 16,091 млн. евро за първото полугодие на 2026 г., при 54,927 млн. евро за същия период на 2025 г.
Още по-сериозен е спадът при приходите от продажби. Те са 135,5 млн. евро, докато година по-рано са достигали 257,6 млн. евро – почти двойно повече.
В същото време краткосрочните задължения на предприятието са се увеличили с близо 41 млн. евро, основно към свързани лица и доставчици. Намалели са задълженията към персонала, НОИ и НАП.
Според анализа на производствената и търговската дейност значителна част от приходите на ВМЗ – около две трети – традиционно идват от артилерийски боеприпаси. Под 15% е делът на изстрелите за ръчния противотанков гранатомет РПГ-7В и неговите варианти, а след тях се нареждат неуправляемите авиационни ракети с дял под 12%.
Именно тук се крие и един от основните проблеми пред предприятието. Военните конфликти през последните години показват все по-голямото значение на безпилотните системи и далекобойните ракети за сметка на традиционната артилерия.
Войната в Украйна, както и конфликтите в Близкия изток, демонстрират бързото навлизане на дроновете с малък, среден и голям обсег. Това променя структурата на търсенето на въоръжение и поставя традиционните производители на боеприпаси пред необходимостта да се адаптират.
ВМЗ търси нови пазари
На фона на спада на поръчките ръководството на ВМЗ е насочено към намиране на нови пазари за продукцията.
Въпреки финансовото свиване през първата половина на годината, предприятието отчита и инвестиционна активност. В експлоатация е въведена нова сграда на стойност 2,2 млн. евро, други сгради са ремонтирани за над половин милион евро, а инвестициите в машини, съоръжения, транспортни средства и други активи надхвърлят 2,2 млн. евро.
Вицепремиерът Александър Пулев междувременно не отрече информацията за намалени бонуси и допълнителни материални стимули за работниците.
НИТИ също излиза на загуба
По-малкото държавно предприятие НИТИ-Казанлък също отчита сериозно влошаване на финансовите си резултати.
Компанията започва 2026 г. с печалба, но за първото полугодие вече отчита загуба от 111 хил. евро, при печалба от 1,227 млн. евро за същия период на 2025 г.
Основната причина е рязкото свиване на приходите от продажби на продукция, стоки и услуги. Те са под 1,2 млн. евро, докато година по-рано са били близо 3 млн. евро.
От НИТИ посочват три основни фактора за негативния резултат – спад на поръчките, по които дружеството участва като подизпълнител, отказ от изкупуване на вече произведена продукция и липса на реализация на определено за предприятието изделие.
Разходите също намаляват, но основно вследствие на значително по-малките количества произведена и реализирана продукция.
Административни проблеми допълнително затрудняват производството
В отчета на НИТИ са описани и конкретни ситуации, които според предприятието са оказали негативно влияние върху дейността му.
Сред тях са прекратен договор с ВМЗ-Сопот, по който НИТИ е бил подизпълнител. В резултат е останала нереализирана продукция, а са били ангажирани значителни ресурси за подготовка на допълнително производство, което впоследствие не е започнало.
В началото на май е прекратено приемането на „съветски образци оръжия за алтернативни на Украйна изделия“ по договор със значителна стойност, като към момента не са сключени нови контракти.
От НИТИ посочват още отказ от страна на Министерството на икономиката, индустрията и иновациите да бъде разрешено производството на нов стандарт изделие, забавено издаване на разрешение за боеприпас по натовски стандарт и последвали нереализирани количества по приета оферта.
Допълнително Министерството на отбраната се е забавило с приемането на въоръжение на разработени от НИТИ боеприпаси за дронове.
Отпаднал е и планиран договор с ВВС на Индия за ключово за предприятието изделие.
В документа се споменават и „недобронамерени действия и постъпки от конкуренти“ в посока придобиване на ключови активи, без които дружеството трудно би могло да поддържа настоящото си състояние. В материала не се посочват конкретни конкуренти, но през годините между НИТИ и частния „Арсенал“ са съществували конфликти и съдебен спор.
Целият сектор е изправен пред промяна
Проблемите на ВМЗ и НИТИ се вписват в по-голяма промяна на пазара на отбранителна продукция.
В първите години от войната в Украйна българските производители имаха сериозно предимство заради голямото търсене на оръжия и боеприпаси по съветски образец. Именно в тази ниша е концентрирана голяма част от традиционната специализация на българската военна индустрия.
С постепенното преминаване на украинската армия към натовски калибри обаче това предимство започва да намалява. Паралелно с това масовото използване на FPV дронове и други безпилотни системи променя начина, по който се водят съвременните бойни действия.
Така големите традиционни производители се оказват принудени да се конкурират с по-малки и по-гъвкави компании, способни по-бързо да разработват и произвеждат нови технологии.
Политиката също влияе върху сектора
Допълнителен фактор е политическата среда. Управляващите заявяват, че България не трябва да участва в „коалиции, които доставят оръжие на Украйна“. Това поставя въпроса дали подобна политическа позиция би могла в бъдеще да доведе до конкретни ограничения за производителите, макар към момента такива мерки да не са въведени.
В същото време съвместният проект на ВМЗ с германския Rheinmetall за производство на барут и снаряди не изглежда близо до реализация. Според управляващите по проекта съществуват проблеми, свързани с терена, финансирането и разпределението на отговорностите.
Инвестиции има, но въпросът е накъде ще се развие производството
На фона на негативните финансови резултати и ВМЗ, и НИТИ посочват инвестиции в модернизация, разработване на нови продукти и адаптиране на производствата към променените условия на пазара.
НИТИ например е запазило броя и възнагражденията на своите служители, поддържало и ремонтирало наличните активи и е продължило работата по разработването и производството на нови изделия.
Пред българската военна индустрия обаче стои ключов въпрос – колко бързо традиционните предприятия могат да се преориентират и дали ще успеят да намерят устойчив пазар за новата си продукция.
Спадът през първата половина на 2026 г. показва, че моделът, разчитащ основно на традиционни боеприпаси и досегашни пазари, вече е под натиск.
Военната индустрия в България вече е преминавала през подобен период. Преди години предприятията бяха изправени пред затваряне, почти липсваха инвестиции, а персоналът беше многократно по-малко и често получаваше възнагражденията си със закъснение.
Връщането към подобен сценарий би имало сериозни икономически последици не само за отделните предприятия, но и за цели региони. Затова пред сектора стои необходимостта от ясна стратегия за модернизация, нови производства и намиране на алтернативни пазари.