Доц. д-р Атанас Георгиев е родом от София. Възпитаник е на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, като завършва последователно бакалавърска степен („Икономика“, 2004 г.), магистърски степени („Финанси и банково дело“ и „Енергийна икономика и мениджмънт“ – 2007 и 2008 г.) и докторска степен – с дисертация на тема „Институционалната независимост на националния енергиен регулатор в България“ – през 2016 г. Като студент, доц. Георгиев е председателствал студентската организация „Бизнес клуб – СУ „Св. Климент Охридски“ в Стопанския факултет, а впоследствие е бил и председател на УС в Сдружението на завършилите Стопанския факултет (FEBA Alumni Club), учредено през 2004 г.
От 2005 г. преподава като хоноруван, а от 2007 г. – като щатен асистент в Катедра „Икономика и управление по отрасли“, където е последователно научен секретар, Директор на магистърската програма „Енергийни пазари и услуги” и Ръководител катедра (от 2018 г. досега). Научните му интереси са в областта на енергийната икономика и регулирането на ютилити услуги, автор е на 2 книги и над 40 научни публикации, както и научен ръководител на над 70 магистърски тези в тази област. През 2019 г. е избран за Декан на Стопанския факултет и за член на Академичния съвет, а през 2023 г. е преизбран за втори мандат.
Доц. Георгиев е посетил и редица специализации във водещи институции: LEAP програма в Babson College (Бостън, САЩ), IVLP/Global Energy Security на Държавния департамент на САЩ (DC, NY, OK, CA, WA), Generation Next на Россотрудничество, курсове по „Ценообразуване“ и „Бенчмаркинг“ в Public Utility Research Center (University of Florida, САЩ), Енергийна школа в Azerbaijan Diplomatic Academy, Енергийно право във Florence School of Regulation (European University Institute – Италия), както и обучение по Енергийна сигурност в Masaryk University (Чехия) и др.
Преподава и като гост-лектор в курсовете по енергийна дипломация на Дипломатическия институт към Министъра на външните работи на Република България и е бил гост лектор в редица университети, сред които University of Cologne (Германия), 9 университета в Украйна по проект на Дипломатическия институт и University of Sarajevo (Босна и Херцеговина).
Доц. Георгиев участва в управлението на редица организации: член на УС в Националния комитет на България в Световния енергиен съвет; член на УС в Индустриален клъстер „Електромобили“; зам.-председател на Управляващия борд в Съвета по иновации, дигитализация и нови технологии при Българската търговско-промишлена палата, член на Контролния съвет във Фондация ФЕБ. Представлява Софийския университет в Leadership Council на SDSN Black Sea. От декември 2022 г. е избран за независим член на Надзорния съвет в УниКредит Булбанк АД след одобрение от банковия надзор на ЕЦБ и БНБ.
Членува в международни и национални организации като International Association for Energy Economics, International Facility Management Association, Асоциация на българските лидери и предприемачи (ABLE) и др.
Издател и главен редактор е на специализираните издания „Ютилитис” и „Фасилитис“.
С доц. д-р Георгиев разговаряме за предизвикателствата в образователната система, ролята на лидера в образованието и бъдещето на Зелената сделка.
Как един млад човек решава да поеме по пътя на науката и да се развива в сферата на образованието?
Бих казал, че при мен имаше комбинация от решаващи фактори. Например, като студент участвах в доста инициативи на студентския „Бизнес клуб“, и чувствах общата образователна кауза на СУ като своя лична, а колегите си – като много близки приятели. Да напуснеш такава среда не е никак лесно и така започна първият ми опит като хоноруван преподавател през 2005 г.
Имах и късмета да започна едни от първите си сериозни експертни ангажименти в подкрепяща академичната кариера среда – в компанията на моя професионален ментор Николай Минков, който дълги години работи за отраслите индустрия и енергетика. Неговата подкрепа и интересните примери, които ми даваше за академични кариерни пътеки, ме вдъхновиха допълнително.
Много подкрепа получих и от преподавателите в Стопанския факултет, като бих искал тук да благодаря специално на декана-основател проф. д.ик.н. Георги Чобанов.
И не на последно място – кръвта вода не става. Моите родители дълги години преподаваха в Националната музикална академия и въпреки че музиката е много различно призвание, явно нещо академично е попило и у мен.
Има и две много важни условия, за да ти е приятно да работиш в академична среда: да си любопитен и любознателен, както и да можеш да комуникираш с хора – студенти, преподаватели, администратори и външни заинтересовани страни.
Какви според Вас са най-големите предизвикателства пред системата за Висше образование в България и как могат да бъдат решени те?
На първо място, като икономист, бих отбелязал грешно зададените финансови и нефинансови стимули за развитие и качество. От една страна имаме свръхрегулиране по редица въпроси във висшето образование, а от друга – виждаме, че стимулите за развитие не се поставят коректно и понякога водят до грешен резултат. Проблем е както недофинансирането на редица дейности, включително инфраструктурата, така и неефикасното разпределение на съществуващия бюджетен ресурс. Надявам се, че с повече вслушване в идеите, идващи от самото висше образование, това ще може да се коригира.
Ако трябва да посоча един водещ приоритет, това е интернационализацията. За мен тя означава да се премахнат сегашните административни бариери за чуждестранните студенти, като същевременно се насърчат всички добри примери за интеграция на българските висши училища в международна среда. Трябва да се отдели и повече ресурс за привличане на чуждестранни учени, включително българи. Радвам се, че Стопанският факултет на Софийския университет има редица инициативи в тази посока – например с международните ни членства в AACSB, EFMD, GBSN, PRME и UN Global Compact, както и с първата акредитация за България от този тип от AMBA.
Колко важно според Вас е сътрудничеството между бизнеса и образователните институции?
Една може би подценявана роля на университетите в България е потенциалът на тяхното включване в решаването на редица обществени предизвикателства. Ние можем да сме ако не водещи, то поне катализатори за определени процеси. Теми като устойчиво развитие, финансова грамотност, приложение на изкуствения интелект, енергиен и климатичен преход и др., които в момента са изключително важни, могат да бъдат модерирани и подкрепени от университетите чрез участие в експертните дискусии, чрез създаване на специализирани следдипломни обучения или дори като равно отдалечена платформа за споделяне на различни мнения и решения.
Това е процес, в който университетите могат да си партнират не само с бизнеса, но и с други заинтересовани страни – средните училища, институции от централната и местната власт, НПО, медии и др., както и с редица чуждестранни организации в международен контекст.
Каква е ролята на лидера в системата на образованието?
Във всяка среда ролята на лидера е да знае кога да води и кога да следва, както и кога да говори и кога – да слуша. Още по-важно е да може да помогне на всеки представител на организацията или общността, която е призван да води, да даде най-доброто от себе си, така че да постигне успехи, които дори не си е представял за възможни.
Лидерството има и формална страна, разбира се – освен „дух“, трябва и „тяло“. Те трябва да могат да направляват процесите в една институционална среда, да познават добре правилата и да следят за спазването им, да отчитат конфликтните ситуации и да се намесват решително в тях. Много важно е и да артикулират стратегически цели, които да са базирани на споделените ценности и визията на цялата организация.
Ако можем да кажем нещо по-специфично за образованието, то е, че лидерите са много, защото и ролите са многобройни. Така лидерството не е запазена територия за висшия мениджмънт, а решенията често се взимат от колективни органи, което прави организационната среда още по-динамична и интересна.
И накрая, но не по важност, лидерството в образователната среда има една много специфична роля – да вдъхновява студентите или учениците с личен пример, с ценности, с нови знания и умения, с дела и думи, с цялостно излъчване. Това е както привилегия, така и огромна отговорност.
Кои са хората, от които Вие сте се учили и сте следвали във Вашия професионален път?
Всеки среща в живота си редица ментори в най-различна среда и се учи непрекъснато от тях. И това е един двустранен процес, в който менторите също научават много. Аз например уча много както от моите студенти, така и от моите деца. В този смисъл, бих се радвал, ако по-младите хора заменят еднопосочните канали на инфлуенсърите именно с двупосочна комуникация с повече ментори.
В моя конкретен път вече споменах някои от моите ментори – занаятът наистина се краде и затова съм много благодарен, че те ми дадоха шанса да им помагам и да се уча от тях.
Често забравяме, че можем да получим ново знание и от конкуренцията. Ако си създадем навика да следим какво правят най-добрите по света и у нас, може да съчетаем наглед несъчетаеми неща и да създадем нещо ново, интересно и полезно. За целта само трябва да заменим завистта към успеха на другите с желанието да се учим от тях – особено от техните грешки, които лесно можем да избегнем.
Как съчетавате ролите си на декан и издател на списания в областта на енергетиката? Има ли аспекти на едната Ви работа, които можете да приложите и в другата си позиция?
Едновременното развитие в академична среда и извън нея има своите плюсове и минуси. Можеш да направиш много интересни нови инициативи благодарение на свързаността с двата свята, но същевременно трябва да си готов да отделяш време за всеки от тях.
Освен това, тези сектори не са никак лесни за работа – те са с огромно обществено значение, с висока степен на държавни регулации и държавни институции в тях, което ги прави трудно податливи за иновации и трансформации.
Сред полезните за мен неща са преливащите се професионални мрежи и възможностите за прилагане на знания в двете посоки.
Като експерт в областта на енергетиката, какво е Вашето мнение за бъдещето на Зелената сделка? Колко труден е преходът към зелена енергия за нашата страна и колко ще ни струва това в дългосрочен план?
Зелената сделка е моментен бранд на дългосрочната цел за декарбонизация на европейската и световната икономика. Пътят е труден за всички, защото все още икономическият ръст води до повече енергийно потребление, а то – до повече въглеродни емисии. Да разкъсаш тези две зависимости и то – в глобален мащаб, няма да е никак лесно. От друга страна, самият икономически ръст се базира на сигурни и достатъчно евтини енергийни доставки. Виждаме това във всички бързоразвиващи се икономики, в които има силен демографски ръст и желание за „догонване“ по отношение на индустриализация и условия за живот.
България не е изключение в този процес, но пропуска важни „уроци“ от други държави и не си пише всички „домашни“. Често решенията се отлагат заради избори, конюнктурни коалиции или под въздействие на корпоративни или външнополитически интереси. Както и в икономическата политика като цяло, трябва да имаме наши автентични цели за създаване на стратегически предимства в новия глобален контекст.
Основният риск е да забавим икономическия си ръст или да изпуснем възможности, които се създават веднъж на няколко десетилетия. Не всички решения зависят от нас, но ако ние не направим най-доброто в актуалната ситуация, после не трябва да обвиняваме други за постигнатия резултат.
Каква е ролята на научната общност в енергийния преход?
Обичам да казвам, че инженерите ще спасят света. Вярвам, че така, както иновациите до днес са ни помагали да решим редица предизвикателства, ще имаме и редица нови примери за научни постижения с голям обществен ефект. Все по-често се питам обаче дали няма част от инженерната „мисъл“ вече да е в двоичен код – някои изследователски центрове вече залагат много на машинно самообучение и други форми на „изкуствен интелект“, за да извършат повече експерименти за по-кратко време.
Всичко това ни обещава много динамични времена, в които не само енергетиката, но и индустрията, и редица услуги, ще се трансформират съществено. И моето любопитство ме кара да очаквам с интерес този момент.