Д-р Филип Хитов е ортопед-травматолог, възпитаник на Медицинския университет в София, със специализация в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. Той има над 9 години опит в България и чужбина, както и магистърска степен „Публична администрация“ със специализация „Здравен мениджмънт“ от УНСС. Работи в МБАЛ „Иван Скендеров“ в Гоце Делчев и в няколко медицински центъра в София (МДЦ „Хейлън Кеър“ 2 и МЦ „Кръгът на здравето“).
Д-р Хитов извършва лечение на фрактури, тазобедрено и колянно ендопротезиране, артроскопска хирургия и лечение на болка. Има специален интерес към удължаване на крайници и корекция на деформации. Член е на редица професионални организации от ЕС и САЩ, а през 2023 г. завършва лидерска програма в Бостън, САЩ. Любопитен факт за него е, че е носител на награда от Международния фестивал на анимационния филм „Златен кукер – София“ за анимационен филм. Завършил е едногодишна програма по анимационна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, София.
С д-р Хитов разговаряме за нуждата от реформи в здравеопазването, за мотивацията на един млад лекар да работи в Югозападна България и за бъдещето на регионалното здравеопазване.
Д-р Хитов, Какво Ви мотивира да изберете да се развивате като млад лекар в гр. Гоце Делчев? Знаем, че голяма част от новозавършващите лекари избират да градят кариера в големите градове.
Изборът ми да работя в МБАЛ „Иван Скендеров“ в Гоце Делчев беше повлиян от лични и професионални фактори. Поканата от колега, с когото сме работили заедно в „Пирогов“, както и фактът, че съпругата ми е родом от този град, изиграха важна роля.
Но също така осъзнах, че чрез този избор мога да допринеса не само за здравето на хората в региона, но и за развитието на медицината в по-малките населени места. Това ми дава възможност да бъда част от процеса на подобряване на регионалното здравеопазване, което често остава на заден план в сравнение с големите градове.
Мотивира ме и фактът, че мога да предложа качествени здравни услуги в един по-голям отдалечен район, където здравната грижа е от съществено значение за местното население. Възможността да лекувам пациенти с различни патологии, да извършвам сложни операции в добре оборудвано отделение, както и да работя с обучен и опитен екип, ме мотивира допълнително.
Това е важна стъпка за мен, защото мога да приложа своите знания и умения там, където са най-нужни, и да бъда част от един по-голям принос към здравната система на България.
В тази връзка, как според Вас могат да бъдат привлечени млади лекари като Вас в регионите или как да бъдат мотивирани те да остават да се развиват на родните си места?
Ключът е в доброто управление на лечебните заведения – модернизиране на инфраструктурата, инвестиции в обучението на персонала и осигуряване на атрактивно материално стимулиране. Важно е младите лекари да имат възможност за професионално развитие и за постигане на баланс между работата и личния живот. Осигуряването на подходящи условия за продължаващо обучение и развитието на специализирани компетенции също са от ключово значение за задържането на млади кадри в по-малките населени места.
Кои според Вас са най-нужните и неотложни реформи, които трябва да се случат в здравеопазването – на национално и регионално ниво?
От личния си опит в няколко големи университетски болници като „Пирогов“ и Университетската болница във Виена АКН, както и в по-малка болница от междуобщинско значение, мога да посоча като най-неотложна реформа създаването на динамична здравна карта, която да се актуализира на всеки 6 месеца или година. Това е добра практика в САЩ и ще позволи по-добро планиране на здравните ресурси, базирано на реалните нужди на населението.
Друг важен аспект е развитието на електронните здравни досиета, които в момента не се използват достатъчно в България. Например, в Университетската болница във Виена достъпът до медицинските данни на пациенти е възможен дори за операции, извършени преди десетилетия, докато у нас все още се разчита на остарели архиви.
От опита ми мога да споделя, че здравната система страда и от липсата на ефективно сътрудничество между болниците. В момента всяко лечебно заведение функционира като отделен остров, а транспортирането на пациенти между болници често се осъществява само чрез лични договорки между лекари. Изграждането на въздушния транспорт (HEMS) е стъпка в правилната посока, но е необходима по-цялостна стратегия за подобряване на комуникацията между лечебните заведения.
Финансирането на здравните услуги и въпросът за доплащането също са от ключово значение. В магистърската си теза по здравен мениджмънт разгледах проблема с доплащането на здравни услуги и в частност дисбалансите в реимбурсацията на медицински импланти. При двама здравноосигурени пациенти реимбурсацията може да бъде 100% за един, а за друг – 0%, в зависимост от патологията. Едно от възможните решения е създаването на групи по социално значими заболявания, при които доплащането да се покрива изцяло от НЗОК за всички здравноосигурени пациенти.
Мнозинството добре функциониращи здравни системи в страните от ЕС отделят най-голям дял от БВП за извънболничната помощ, което спомага за намаляване на разходите за по-скъпото и ресурсоемко болнично лечение.
Каква е Вашата визия за развитие на регионалното здравеопазване?
Ако младо семейство се премести в по-малко населено място, където има работа, детски градини и училища, но липсва адекватна медицинска грижа, дори само няколко сериозни здравословни инцидента биха могли да ги принудят да търсят по-добро медицинско обслужване в друг регион. Именно затова развитието на регионалното здравеопазване е неразделна част от успешното развитие на самите региони.
Една от ключовите стъпки за постигането на това е изграждането на стабилно сътрудничество между големите и малките болници. Големите лечебни заведения могат да подпомагат по-малките чрез ротация на екипи, които да развиват местни отделения и да споделят своя опит. Например, не е случайно, че в нашето отделение всички ортопеди-травматолози, които извършваме операции, сме с дългогодишен опит в най-голямата спешна болница в България – УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. Този обмен на кадри и експертиза е от решаващо значение за подобряване на качеството на медицинските услуги в малките населени места.
Каква според Вас е ролята на лидерството в здравеопазването? Има ли нужда нашата здравна система от силни лидери?
Лидерството играе ключова роля в здравната система, която обхваща всеки човек от раждането до дълбока старост. За да се постигне устойчиво развитие на здравеопазването в България, лидерите трябва да работят заедно на всички нива, изграждайки и прилагайки дългосрочна стратегия. Те трябва да бъдат иновативни, да поемат отговорност и да насочват усилията си към непрекъснато подобряване на системата. Един добър лидер е вдъхновител и визионер, който води екипите към по-високо качество на медицинските услуги и по-добри резултати за пациентите.
Кои са хората, от които Вие сте се учили в професията и в личен план?
От всеки лекар, с когото съм работил, съм научил нещо. Специална роля в развитието ми като специалист са изиграли доц. Сашо Асьов, доц. Михаил Рашков, проф. Пламен Кинов, проф. Райнхард Виндхагер, проф. Катарина Киари и д-р Милко Илиев. Изключително благодарен съм на моя настоящ началник, д-р Лъчезар Захариев, който изгради екипа ни и всекидневно ни вдъхновява да работим за подобряване на регионалното здравеопазване. В личен план – моята съпруга Екатерина, моята сестра Венера и близки приятели.
Кои са иновациите във Вашата професия и специалност (ортопедия и травматология), които според Вас ще променят начина на работа и качеството на живот на пациентите?
Едно от най-големите постижения е робот-асистираното ендопротезиране на тазобедрени и коленни стави. То позволява много по-точно позициониране на компонентите на ендопротезата, което води до по-добри резултати. Друга иновация е остеоинтеграцията при поставяне на протезен крайник за хора с ампутация, при която метален имплант се прикрепя в костния канал, което дава възможност за директно прикрепване на протезата към остатъка от крайника.
Следя с интерес новостите чрез обучения на Американската асоциация по ортопедична хирургия, както и в международни семинари и симпозиуми в Европа. За някои много любопитни иновации наскоро научих на Световния конгрес по ортопедия и травматология в Белград. Колеги от Южна Корея споделиха за разработването на артроскоп със значително по-широко зрително поле, както и успешното въвеждане на изкуствен интелект за по-точно проследяване на процеса на възстановяване на нормалното движение на крайниците след ортопедични операции.
Надявам се скоро тези новости в нашата специалност да бъдат достъпни и в нашата страна в полза на българските пациенти.
В заключение вярвам, че бъдещето на здравеопазването в България зависи от съвместните усилия на младите, добре подготвени лекари, които чрез иновации и модерни подходи могат да трансформират системата. Моето виждане е, че чрез модерни технологии, обучение и вдъхновение ние можем да изградим здравеопазване, което предоставя висококачествени грижи на всеки пациент, независимо от местоположението му.